Валидност на книжките, издадени от Великобритания преди и след Брекзит – правни аспекти

В тази статия ще бъдат обсъдени различните хипотези относно валидността на книжките, издадени от Великобритания преди и след Брекзит,  както и противоречивата съдебна практика.

В последните години, след като настъпи Брекзит и Великобритания вече не е част от Европейския съюз, се случва служителите на отдел Пътна полиция да спират за проверка водачи, при които се установява, че са със СУМПС, издадено от Великобритания още докато страната е била членка на ЕС. Масовата практика е, че веднага се издава АУАН, а по-късно Наказателно постановление, както и Заповед за налагане на ПАМ, с която прекратяват регистрацията на автомобила. Основанието за това според тях е нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, който гласи: „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.“ Тоест според органите на реда книжките, издадени от Великобритания, са валидни само до 3 месеца от последното влизане в България, дори и да са били издадени, докато тя е била все още държава членка на ЕС.

Заповедта за налагане на ПАМ, с която се свалят на номерата на автомобила, е с правно основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Интересното тук е, че Принудителните административни мерки не засягат шофьора на автомобила, а самия собственик на превозното средство и се издават на името на собственика, а не на водача. Тоест ако бъде установено, че водачът не е имал валидно СУМПС и въпреки че колата не е негова собственост, а на някой друг, ще бъде наложена принудителна адм. мярка на собственика и ще бъдат свалени номерата на колата за срок от 6-12 месеца, въпреки че собственикът няма никаква вина в случая.

Тези действия водят до много пуснати жалби както срещу наказателните постановления, така и срещу Заповедите за налагане на ПАМ. Следва да обсъдим различните хипотези и най-вече да се даде малко повече яснота: „Валидни ли са в България книжките, издадени от Великобритания преди и след напускането й на ЕС?“

Противоречива е практиката на съдилищата, но ще я разделя на 3 основни групи, като първата е с най-много практика, решения и потвърждения:

1. Книжките, издадени от Великобритания преди 31.12.2020 г. (датата на напускане на Великобритания на ЕС) и с валидност след датата на проверката от служителите, са валидни на територията на Р. България, тъй като се счита, че са издадени от страна членка на ЕС и отговаря напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. 

То също ще е валидно, тъй като след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от О. Kралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея: 

Решение № 6523 от. 01.11.2023 г. на Административен съд София-град, 67 състав, дело номер 5578 по описа за 2023 година:

„В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 23.05.2018г. от Обединено кралство Великобритания и е със срок на валидност – 22.05.2028 г. В този смисъл може да се направи заключение, че към момента на издаването му, не влязло в сила Споразумението за оттегляне, публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.01.2020г. Съгласно Споразумението, правото на Съюза ще продължи да се прилага за О. кралство и на територията му за "преходен период", продължаващ до 31 декември 2020 г. Споразумението за оттегляне е издадено в преходния период и правото на Съюза се прилага за О. кралство в този преходен период, поради което свидетелството за управление на МПС е приравнено на издадено от държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне Директива 2006/126/ЕО е приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС.

Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл на официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Б.(виж линк тук), е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от О. кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Великобритания, след края на преходния период и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган – Министерство на вътрешните работи е предоставил публична информация, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. 

В настоящия случай е безспорно, че свидетелството за управление на МПС на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател, е издадено от Обединено кралство Великобритания на 23.05.2018 г. и е със срок на валидност 23.05.2028 г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и О. кралство след края на преходния период и официално обявление на МВР, по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, то представлява валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.“

В този смисъл са и Решения: Решение № 188 от 31.10.2022 г. по адм. д. № 230 / 2022 г. на V състав на Административен съд – Ямбол; Решение от 17.10.2022 г. по адм. д. № 317 / 2022 г. на Административен съд – Перник; Решение № 48 от 08.03.2023 г. по адм. д. № 270 / 2022 г. на III състав на Административен съд – Видин и др….

2. СУМПС, издадени от Великобритания, независимо дали тя още е била държава членка на ЕС или след това, са валидни на територията на Р. България само до 3 месеца от последното влизане на водача в страната. Въпреки че Великобритания е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г., водачът трябвало да подмени книжката си в България:

Решение № 1785 от 27.10.2023 г. по адм. н. д. № 4808 / 2023 г. на Районен съд - Пловдив

„С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано о т. 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г…..

По отношение на възражението, че АУАН и НП са издадени при нарушение на материалния закон поради противоречие с чл. 161, ал. 1 от ЗДвП, съдът намери, че безспорно Великобритания, макар да не е държава-членка на Европейския съюз, нито държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (а очевидно не е и Конфедерация Швейцария), е страна по Конвенцията за движението по пътищата, поради което на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 от ЗДвП СУМПС, издадено от Великобритания е валидно за категорията, за която е издадено, на територията на Република България. Същевременно обаче, от систематическото тълкуване на чл. 161 и чл. 162 от ЗДвП е видно, че валидността на свидетелствата по чл. 161 ЗДвП (с изключение на тези по чл. 161, т. 5 от ЗДвП) е обусловена със срок, след изтичането на който изрично се забранява управлението на МПС с такива свидетелства - този срок е съответно 3-месечен за българските граждани, считано от датата на влизане в страната (чл. 162, ал. 1 от ЗДвП) и едногодишен за чуждестранните граждани, считано от датата на издаване на документ за пребиваване (чл. 162, ал. 2 от ЗДвП). Изричен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, позволяваща заменянето на чуждестранното свидетелство за управление без полагане на изпит именно в случаите когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. е. в случаите по чл. 161, т. 1 от ЗДвП) .

При така изложеното, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.“

В този смисъл и Решения: Решение от 25.05.2023 г. по адм. д. № 56 / 2023 г. на Административен съд – Разград; Решение № 104 от 07.07.2023 г. по адм. д. № 126 / 2023 г. на IV състав на Административен съд – Ямбол

3. СУМПС, издадени от Великобритания дори след напускането на ЕС (31.12.2020 г.), са валидни на територията на Р. България,  тъй като и двете са договарящи страни по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и СУМПС отговаря на изискванията на приложение № 6 към нея:

Решение № 1398 от 23.10.2023 г. по адм. д. № 1420 / 2023 г. на XIX състав на Административен съд - Варна
„На 31.01.2020 г. влезе в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, при което Обединеното кралство напусна Европейския съюз. Последва преходен период до 31.12.2020 г., през който правото на ЕС продължи да действа за Великобритания. С изтичането на този единадесетмесечен преходен период, считано от 01.01.2021 г., по отношение на Обединеното кралство вече не са приложими нормите на правото на ЕС. Съответно, тъй като беше член на ЕИП производно от членството си в ЕС, Великобритания престана да бъде договаряща страна по Споразумението за ЕИП на 31.01.2020 г., но запази правата си по Споразумението до изтичането на преходния период до 31.12.2020 г. Междувременно, договарящите страни по Споразумението за ЕИП - членове на ЕАСТ сключиха отделно Споразумение за разделяне с Обединеното кралство на 28.01.2020 г., което до голяма степен преповтаря релевантните части от съдържанието на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. От изложеното следва, че считано от 01.01.2021 г. Великобритания не е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и издадените от нея свидетелства за управление на МПС не са издадени от държава-членка на ЕС, нито от държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

По отношение на приложението на чл. 161 т. 1 от Закона за движение по пътищата, съдът излага следните съображения: По отношение на приложението на Конвенция за пътното движение от 1968 г. /Виенска конвенция/, съдът изразява становище, че настоящата хипотеза се развива съобразно този международен нормативен акт, който е част от международното публично право, създаден от Организацията на обединените нации, а не в рамките на Европейския съюз. Както Република България, считано от 28.12.1978 г., така и Обединеното Кралство, считано от 28.03.2018 г. са договарящи страни по Виенската конвенция и по силата на чл. 41, ал. 2 б. "б" от Конвенцията, въплътен в чл. 161 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС, издадено в една от двете държави е валидно на територията на другата, ако отговаря на изискванията на Приложение № 6 на конвенцията. Макар и напуснало Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, Обединеното Кралство продължава да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата. Издадените във Великобритания свидетелства за управление на моторни превозни средства (СУМПС) отговарят на приложение № 6 към тази конвенция. Действително, по отношение валидността на територията на Република България на притежаваното от водача британско СУМПС, приложение след 31.12.2020 г. намира Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г., по която както Република България, така и Великобритания са договарящи страни.

При съпоставка на приложеното шофьорско свидетелство на М. И. и приложение №6 към Конвенцията за пътно движение /Виенската конвенция/, съдът установи, че същото е съставено под формата на документ на език, изискуем съгласно т. 2 от Приложението и съдържа реквизитите по т. 4 по отношение на данни на притежателя, снимка, подпис, орган издател, срок на валидност и категориите превозни средства, за чието управление е издадено. Поради което, съдът намира, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на М. И, издадено от Обединено кралство Великобритания на 31.05.2023 г. е било валидно на територията на България към датата на проверката на 02.06.2023 г.“

В този смисъл са и решение: Решение № 630 от 02.11.2023 г. по адм. д. № 819 / 2023 г. на IV състав на Административен съд – Пазарджик; 

Анализ:

От тук следват въпросите – кои от твърденията в горните 3 групи са верни?

Относно група 1:

Според мен СУМПС, издадени от Великобритания преди напускане на ЕС и с валидност след датата на извършената проверка, трябва да се признават на територията на Р. България, тъй като тогава все още Великобритания е била членка на ЕС и СУМПС отговаря напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. Също така Великобритания е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и СУМПС отговаря на изискванията на приложение № 6 към нея.

Относно група 2:

Не споделям становището, че книжките, издадени от Великобритания преди напускането й на ЕС, са валидни само 3 месец в България от последното влизане в страната. Недостатъчни са практиката и аргументите в тази насока.

Относно група 3:

Тук въпросът е малко спорен- Дали книжките, издадени във Великобритания след напускането й на ЕС, са валидни в България?
Действително Великобритания е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и СУМПС отговаря на изискванията на приложение № 6 към нея, което според чл. 161 от ЗДвП означава, че би трябвало да са валидни: 
„Чл. 161. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
…..“

Също така, обаче, в чл. 162, ал. 4 ЗДвП е  посочено, че „Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.“

От тук следва, че законодателят е посочил реда за заменянето на СУМПС, издадени от договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, например Великобритания. В сайта на МВР относно Брекзит е записано следното: „След изтичане на преходния период, предвиден по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, в Република България СУМПС, издадено от ОК, се признава като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.

В този контекст  чуждите граждани, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните национални СУМПС, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година, чуждестранното им (в случая – издадено от ОК) СУМПС, може да бъде заменено за българско СУМПС  без полагане на изпит“

Въпреки посочените препоръки за замяна на СУМПС, издадено от Великобритания, с българско такова никъде не е посочено, че липсата на такава замяна ще доведе до невалидност и непризнаване на това СУМПС в България, както и не е посочена никаква санкция. Според мен трябва чл. 161 и чл. 162 да се конкретизират. В  чл. 161 ЗДвП ясно е записано, че СУМПС, издадено от договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, каквато е Великобритания, е валидно в България, без да е посочен какъвто и да е паралел и условие с чл. 162, както и липсва точно конкретизиране в чл. 162 какви биха били последиците, ако не се подмени британското СУМПС с българско такова.

Препоръка:

Вижда се, че все още няма напълно конкретизиране относно тази тема, и дори и повечето дела да бъдат печелени, за да бъдат избегнати евентуални конфронтации с отдел пътна полиция и съдилищата, препоръчвам, ако имате възможност да подмените книжките си с български такива.

Автор:

Адвокат Иван Енев