Възстановяване на запазена част от наследство

Настоящата статия има за цел да разясни основанията и начина за предявяване на иск за възстановяване на накърнена запазена част от наследственото имущество. Информацията е полезна както за лицата, които планират да разпоредят със своето имущество чрез завещание или дарение, така и за тези, чиито наследствени права са накърнени вследствие на такива разпореждания.

Форми на наследяване в българското право

Българското законодателство урежда два основни способа за наследяване:

• Наследяване по закон, при което кръгът от наследници е определен от закона.
• Наследяване по завещание, при което наследодателят сам посочва на кого да остави своето имущество.

Когато завещателни разпореждания или дарения накърняват запазената част на наследниците, възниква правото да се иска тяхното намаляване. Това право е регламентирано в чл. 28, ал. 1 и чл. 29 от Закона за наследството (ЗН).

Кои наследници имат право на запазена част?

Съгласно чл. 28 от ЗН, когато наследодателят има низходящи (деца, внуци), родители или съпруг, той не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част.

Право на запазена част имат само наследниците, които са призовани да наследят според реда на наследяване. Други лица извън този кръг нямат право да претендират запазена част.

За да упражни правото си на защита, наследникът трябва да е приел наследството. Ако е направил отказ от него и този отказ е вписан, той не може да претендира възстановяване на запазената си част. В случай че отказът от наследство бъде доказан като недействителен (например ако се установи, че преди отказа лицето е приело наследството), наследникът може да предяви иск за възстановяване на своята част.

Правото на иск за възстановяване на запазената част има имуществен характер и се наследява. Това означава, че ако наследникът със запазена част почине, неговите наследници могат да упражнят това право от негово име.

Също така, ако наследникът със запазена част не предприеме действия за защита на правата си, неговите кредитори могат да предявят иск за намаляване на завещанията или даренията, за да възстановят накърнената запазена част и да удовлетворят своите вземания. Това произтича от чл. 134 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Как се упражнява правото на възстановяване на запазената част?

Правото на възстановяване на запазена част може да бъде упражнено чрез:

1. Иск пред съда – когато наследникът подава самостоятелен иск за намаляване на завещанията или даренията.
2. Възражение – когато искът се прави в рамките на друго съдебно производство, например при делба на наследство.

Съдебната практика е категорична, че намаляване на завещания или дарения се допуска само ако бъде изрично поискано и само в размер, необходим за възстановяване на накърнената част.

Ищец в тези дела е лицето, чиято запазена част е накърнена, а ответник е лицето, което е получило имот чрез завещание или дарение над разполагаемата част.

Ако ответникът почине в хода на делото, съдът конституира като страна неговите наследници.

Искът трябва да бъде предявен в 5-годишен срок от:

• Откриване на наследството – ако се оспорва дарение.
• Момента, в който заветникът упражни правата си – ако се оспорва завещание.

Как се определя запазената и разполагаемата част от наследството?

Размерът на запазената и разполагаемата част се определя спрямо активите на наследодателя към момента на смъртта му.

Съгласно чл. 31 от ЗН, при изчислението се включват:

• Всички имоти, които са били собственост на наследодателя към момента на смъртта му.
• Всички дарения, направени от него приживе, с изключение на обичайните подаръци.
• Наследствената маса се намалява със задълженията на наследодателя.

Пример:
Ако наследодателят е оставил имущество за 100 000 лв., но има задължения за 10 000 лв., а приживе е направил дарения за 110 000 лв., наследствената маса е:

(100 000 - 10 000) + 110 000 = 200 000 лв.

Ако той е оставил двама наследници със запазена част (например деца), те имат право на 2/3 от наследството – т.е. 133 333 лв.. Разполагаемата част, с която наследодателят може свободно да се разпорежда, е 66 667 лв.

Ако направените дарения или завещания надвишават разполагаемата част, те подлежат на намаляване.

Как се намаляват завещанията и даренията?

Намаляване на завещания:

• Всички завещания се намаляват пропорционално, освен ако в самото завещание няма различна уговорка.

Намаляване на дарения:

• Даренията се намаляват след като бъдат изчерпани завещанията.
• Намаляването започва от най-новите дарения и се връща назад във времето.

Ако на едно и също лице са направени няколко дарения или завещания, то има право да избере кое от тях да бъде намалено. Ако не направи избор, това се определя от съда.

Какво се случва, ако имотът вече е прехвърлен на трето лице?

Ако дареният или завещаният имот е бил прехвърлен на трето лице, наследникът може да иска отмяна на сделката, ако:

• Прехвърлянето е извършено до една година след откриване на наследството.
• Сделката е сключена след вписването на исковата молба за намаляване.
• Наследникът не може да възстанови запазената си част по друг начин.

При тези условия съдът може да отмени сделката и да върне имота в наследствената маса.

Заключение

Когато запазената част на наследник бъде накърнена чрез завещание или дарение, той има право да поиска намаляване на тези разпореждания. Искът може да бъде предявен както самостоятелно, така и в рамките на друго съдебно производство.

С оглед сложността на изчисленията и спецификата на доказването, консултацията с адвокат е силно препоръчителна. Адвокатска кантора „Енев“ предлага правна помощ при спорове, свързани със запазената част от наследството, даренията и завещанията.