Имуществена отговорност на управителя на дружество

Отговорност на управителя за причинени вреди на дружеството
 

Съгласно разпоредбата на чл. 145 от Търговския закон (ТЗ) управителят носи имуществена отговорност за нанесените на дружеството вреди. Разпоредбата е кратка и често създава практически въпроси относно приложението ѝ.
Отговорността на управителя е договорна, което означава, че той отговаря в границите на причинените вреди и пропуснатите ползи, стига те да са пряка и предвидима последица от неговите действия или бездействия.

За да бъде реализирана имуществената отговорност по чл. 145 ТЗ, трябва да бъдат установени следните обстоятелства:

1.    Извършено от управителя действие или бездействие, което е в нарушение на задълженията му към дружеството.
2.    Настъпили вреди за дружеството вследствие на неговите действия.
3.    Причинна връзка между поведението на управителя и настъпилите вреди.
4.    Вина на управителя.

Вземане на решение за търсене на отговорност

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на управителя, Общото събрание на съдружниците трябва да вземе решение на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Това правомощие принадлежи изключително на Общото събрание и не може да бъде делегирано на друг орган в дружеството.

Как се търси отговорност от управител, който е и съдружник?

В много случаи управителят на дружеството е едновременно и негов съдружник. Това повдига въпроса как може да бъде ангажирана неговата отговорност, когато самият той има право на глас в Общото събрание.

Съдебната практика е категорична, че управителят-съдружник не може да участва в гласуването, когато Общото събрание обсъжда въпрос за ангажиране на неговата отговорност. Целта на тази забрана е да се избегне възможността той да злоупотреби с правата си и да блокира вземането на решение, което би било във вреда на дружеството.

Отговорност на бивш управител

Когато се търси отговорност от бивш управител, не е необходимо Общото събрание да взема решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този случай искът може да бъде предявен от настоящия управител директно срещу предишния управител на дружеството.

Предявяване на иск за недействителност на сделки, сключени от управителя

Освен иск за ангажиране на имуществената отговорност, съдружниците могат да защитят интересите на дружеството, като предявят иск за установяване недействителността на сделки, сключени от управителя.

За да бъде уважен такъв иск, трябва да бъде доказано, че:

•    Сделката е недействителна на основания, предвидени в закона.
•    Съдружникът има правен интерес от установяване на нейната недействителност.

Правен интерес е налице, когато сделката води до намаляване на активите на дружеството, което рефлектира върху имуществените права на съдружниците, включително върху правото им на дивидент или ликвидационен дял.

Имуществена отговорност на управителя

Чл. 145 ТЗ гласи:
„Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.“

Отговорността на управителя има специален характер, защото се основава на две правоотношения с дружеството:

1.    Органно правоотношение – възниква по силата на решението за назначаване.
2.    Договорно правоотношение – възниква от сключения договор за управление.

Обхватът на тази отговорност включва:

•    Обезщетяване на вреди;
•    Пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерните му действия;
•    Предвидими вреди, т.е. такива, които могат да бъдат разумно очаквани като последица от поведението на управителя.

Примери от съдебната практика

Често срещан случай е сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот, собственост на дружеството, без валидно решение на Общото събрание.

Според Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, такъв договор не е нищожен и поражда правно действие. Въпреки това, подобно действие на управителя може да бъде основание за търсене на имуществена отговорност.
За да бъде осъществена отговорността, Общото събрание трябва да вземе решение за предявяване на иск. Когато управителят е съдружник, той не участва в гласуването поради конфликт на интереси.

Административна отговорност на управителя по чл. 19 ДОПК

Освен пред Общото събрание, управителят може да носи и административна отговорност съгласно чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Той отговаря за задълженията на дружеството, ако:

•    Укрие факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред НАП.
•    Намали недобросъвестно активите на дружеството, в резултат на което не могат да бъдат събрани данъчни или осигурителни задължения.
Законът предвижда няколко хипотези на недобросъвестно намаляване на имуществото, включително:
•    Скрито разпределение на печалбата – когато управителят извършва плащания, които реално представляват разпределение на дивидент.
•    Отчуждаване на активи на дружеството на цена, значително по-ниска от пазарната.
•    Обременяване с тежести на имуществото на дружеството в полза на трето лице, което води до загуби за дружеството.

В тези случаи отговорността на управителя се реализира чрез ревизионен акт, издаден от НАП.

Заключение

Управителят на дружество носи значителна отговорност за своите действия и решения. Законът предвижда механизми за защита на дружеството и съдружниците, като предоставя възможност за:

•    Търсене на имуществена отговорност по съдебен ред.
•    Предявяване на иск за недействителност на сделки.
•    Административна отговорност по чл. 19 ДОПК.

При наличие на съмнения за неправомерни действия от страна на управителя е препоръчително дружеството и съдружниците да се консултират с опитен адвокат, който да ги напътства при защитата на техните права и интереси.

Адвокатска кантора „Енев“ предоставя правна помощ при спорове, свързани с управлението на дружества, имуществената отговорност на управителя и защита на съдружниците от неправомерни действия.