Дело за имуществени и неимуществени вреди

Какво представляват вредите?

Вредите са последица от непозволено увреждане, поради което се проявява така наречената деликтна отговорност в чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Вредите могат да бъдат резултат от противоправни действия или бездействия – катастрофа, наводнения, пожар, телесна повреда, незаконни актове, докторска грешка, кражба, неизпълнение на договор, измама и др.

Какво представлява непозволеното увреждане?

Непозволеното увреждане, известно още като деликт, представлява правонарушение, при което едно лице причинява вреди на друго. В основата му стои принципът, че всеки има задължение да не нанася вреди на околните. Вредата може да бъде причинена както чрез действие, така и чрез бездействие, когато лицето не предприема необходимите действия, за да предотврати вредата.

За да бъде налице непозволено увреждане, са необходими следните елементи:

• Деяние – това може да бъде действие или бездействие.
• Противоправност – деянието трябва да нарушава закона или общоприети норми.
• Вреда – засягане на материални или нематериални блага.
• Причинно-следствена връзка – между деянието и вредата трябва да има пряка връзка.
• Вина – виновно поведение от страна на дееца.

Отговорността за непозволеното увреждане налага задължение на виновното лице да компенсира претърпените вреди на пострадалото лице.

Какви видове вреди подлежат на обезщетение?

При непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички видове вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Това включва както имуществени, така и неимуществени вреди.

• Имуществени вреди обхващат всички реални загуби и пропуснати ползи, които могат да бъдат обективно оценени в пари.
• Неимуществени вреди представляват страданието, болката, загубата на чест, достойнство или други нематериални блага. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, на базата на тежестта и обстоятелствата на конкретния случай.

Лихвата върху дължимото обезщетение започва да тече от момента на настъпване на вредата.

Как се определя обезщетението при непозволено увреждане?

Обезщетението се определя от съда на база принципа на справедливост. Съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с увреждането – тежестта на увреждането, връзката му с деянието и последствията за пострадалия. Особено значение има доказването на пряката причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда.

Ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, съдът може да намали обезщетението съобразно степента на неговия принос, съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Как се доказва приносът на пострадалия?

За да бъде намалено обезщетението, приносът на пострадалия трябва да бъде конкретен и доказан. Това може да бъде случаите, когато пострадалият със своето поведение е създал предпоставки за увреждането или е улеснил настъпването на вредите. Например, ако пострадалият не е взел мерки за своя безопасност или умишлено е създал рискова ситуация, обезщетението може да бъде намалено.

Давност при непозволено увреждане

Претенциите за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се погасяват с петгодишен давностен срок, който започва да тече от момента на настъпване на вредата или от откриването на лицето, отговорно за деянието. Давността не премахва задължението за обезщетяване на вредите, но може да ограничи правото на принудително събиране на обезщетението, ако длъжникът се позове на давност.

Причинно-следствена връзка

Според съдебната практика, причинната връзка между деянието и вредата е ключова за отговорността при непозволено увреждане. Тази връзка трябва да бъде доказана като пряка зависимост между действието или бездействието на причинителя и настъпилата вреда.

Имуществени вреди

Имуществените вреди се класифицират в два основни вида:

• Претърпени загуби – това са всички загуби, свързани с унищожаване или повреждане на имущество, както и финансови загуби, които засягат материални блага, оценими в пари.
• Пропуснати ползи – невъзможност за реализиране на доходи и печалби, които биха били получени, ако не беше настъпила вредата. Този вид вреди се свързва с нереализираните ползи, които са били очаквани от засегнатата страна.

Имуществените вреди са лесно възприемаеми от околните, тъй като имат обективно изражение, което може да бъде доказано чрез документи или свидетели.

Неимуществени вреди

Неимуществените (морални) вреди включват всякакви форми на психическо и емоционално страдание, засягащи честта, достойнството и доброто име на пострадалото лице в обществото. Те включват болките и страданията, както и всички негативни емоции, свързани с увреждането. Неимуществените вреди са по-трудни за доказване, тъй като се отнасят до субективни преживявания на пострадалото лице и не са лесно видими за околните.

Кога настъпват вреди?

Вредите могат да възникнат в резултат на различни обстоятелства, включително:

• Правонарушения – при нарушаване на законови забрани, като например преминаване на червен светофар, което води до пътнотранспортно произшествие, или ухапване от домашно куче.
• Престъпления – когато нарушението на закона съставлява престъпление, като обида или телесна повреда.
• Неизпълнение на договор – когато една от страните не изпълни, изпълни неправилно или частично задълженията си по договор.

Граждански иск пред наказателен съд

Когато вредите са в резултат на престъпление, пострадалото лице може да подаде граждански иск в наказателен съд. Това позволява пострадалият да претендира за обезщетение заедно с разглеждането на делото за виновността на подсъдимия. Това спестява време и средства, тъй като пострадалият няма да води отделно дело за обезщетение. Въпреки това, в определени случаи, когато искът за обезщетение усложнява процеса, съдът може да реши той да не бъде разглеждан заедно с наказателното производство. Пострадалият все още има правото да предяви иск пред граждански съд.

Неимуществени вреди от неизпълнение на договор

Въпросът дали неимуществени вреди могат да възникнат от неизпълнение на договори дълго време е бил спорен. По принцип, тези вреди са свързани с емоционален стрес, неудобства и загуба на време. В продължение на години съдебната практика не признаваше неимуществени вреди от неизпълнение на договори. Но с Тълкувателно решение №4 от 2012 г. на Върховния касационен съд, беше прието, че неимуществени вреди могат да възникнат и при неизпълнение на договори. Пример за това е прекъсване на електрозахранването от монополно дружество, което причинява неудобства на потребителите. В такъв случай, тези вреди подлежат на обезщетение.

Защо да се обърнете към адвокатска кантора „Енев“?

Ние в адвокатска кантора „Енев“ сме специалисти в защитата на правата на пострадалите лица, като предлагаме консултации и представителство в съдебни производства, свързани с обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Нашият опит в тази област гарантира, че ще получите необходимата правна подкрепа и защита, за да реализирате правата си.
 

Защо да изберете нас?