Какво да правим при наводнение?

Дано да не се случва на никого, но е изключително неприятно, когато една сутрин се събудите и забележите, че таванът в кухнята или банята е на петна. Кошмарът продължава, когато с всеки изминал ден влагата се увеличава и застига дори и мебелите. Започвате да разговаряте със съседа, за да намерите решение на проблема, но той не оказва съдействие, държи се грубо с Вас и не иска да Ви обезщети. Какви са Ви възможностите тогава?

1. Етажна собственост

Първият вариант, който цели само глобяване на извършителя, но не и отстраняване на щетите, е да уведомите етажната собственост и управителният съвет (при липса на такъв- управителя и двама собственици) да състави констативен протокол за нарушението, в което се описва подробно. Протоколът се изпраща на общинската или районната администрация от управителя, където е регистрирана сградата в режим на етажна собственост. Общината издава акт за установяване на нарушението, а кметът след проверка – наказателно постановление, с което се наказва нарушителят да плати глоба.

Да, но това не кара нарушителят да Ви обезщети и да спре теча, какво следва да направите тогава? Въпреки че не е задължителен елемент, е хубаво да изпратите нотариална покана до нарушителя, в която да се даде срок за отстраняване на нарушението и изплащане на обезщетение. Ако няма резултат, отивате на съд.

2. Съд

След като сте изчерпали другите възможности, разговорите със съседа не са дали резултат, не Ви остава друг вариант освен да го осъдите. Тук от изключително значение още преди завеждане на иска е извършването на частна експертиза от вещо лице, което да прегледа жилището, да установи вредите, причините и необходимите суми за ремонт. В повечето случаи вещото лице може и да разбере каква е причината и да каже какво е необходимо за спиране на теча.

На базата на тази експертиза ще формулирате искането си. Основният иск е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите – „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.“ Чрез него ще претендирате парично обезщетение за настъпилите вреди във вашия апартамент, така че да може да го ремонтирате ( пребоядисване на стени, замяна на шкафове, заменяне на ламинат и т.н..). Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вие добре ще го осъдите да Ви обезщети, но какво става, ако причината за теча още съществува и има риск да бъдете наводнени отново? Тогава възможността Ви е да предявите заедно с иска по чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 109 от Закона за собствеността (така наречения негаторен иск), с който да осъдите ответника да преустанови действието, с което Ви причинява вреди – тоест, ако проблемът е в спукана тръба, ще го осъдите да смени тръбата. Хубаво е да споменете, че ако ответникът откаже да премахне причината, Вие може да я отстраните за негова сметка. Важно е да се има предвид, че негаторният иск в този случай ще бъде оценяем и адвокатът Ви или Вие трябва да посочите неговата стойност в исковата молба. Стойността на двата иска може приблизително да бъде определена от вещото лице, така че да имате обща представа какво може да получите, ако спечелите делото.

Въпреки че сте си направили предварителна частна експертиза, както бяхме споменали по-горе, с която да може да формулирате по-точно искането си и размера на обезщетението, в съдебното производство ще бъде поканено пак вещо лице – или същото, което да потвърди експертизата, или друго, което да направи нова. 

Препоръчително е да направите и искане за довеждане на един или двама свидетели, които да обяснят състоянието на жилището преди наводнението и след него. 

В някои случаи може да се предявят и искания за неимуществени вреди, ако е настъпил някакъв стрес, както и за пропуснати ползи, ако жилището се отдава под наем.

На пръв поглед тези дела изглеждат лесни, но могат да представляват и изключителна сложност, затова е силно препоръчително съдействието от адвокат, който да поеме Вашите грижи.

Тази статия не представлява правна консултация, а само дава общ поглед върху правата на ощетените от наводнение.