Наследяване по завещание – правни аспекти и особености

В българското законодателство съществуват два основни начина за наследяване – по закон и по завещание. Докато при наследяването по закон правото на наследяване възниква за предварително определени от закона лица (наследници по право), то при наследяване по завещание наследодателят сам избира на кого да остави своето имущество, като волята му се изразява чрез писмен акт – завещание.

1. Кой може да състави завещание?

Завещанието е личен и едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта на завещателя. Всяко пълнолетно и психически дееспособно лице има правото да състави завещание.

Основни условия за съставяне на завещание:

• Лицето трябва да е навършило 18 години.
• Да не е поставено под пълно запрещение.
• Да е в състояние разумно да действа и да изразява волята си.

Важно е да се отбележи, че не могат две или повече лица да завещават с един и същ акт – нито в полза едно на друго, нито в полза на трето лице.

2. Кой може да наследява по завещание?

За разлика от наследяването по закон, при което се следва строго определена линия на наследяване, при завещанието наследникът се избира от завещателя.

По закон няма ограничения относно това кой може да бъде посочен като наследник. Завещанието може да бъде направено в полза на:
✔ Физически лица (роднини или напълно несвързани лица);
✔ Юридически лица (например фондации, дружества и организации);
✔ Държавата или община.

Условия за валидно наследяване по завещание:

• Лицето трябва да бъде живo към момента на откриване на наследството.
• Ако е юридическо лице – не трябва да е прекратено.
• Наследникът трябва да не е недостоен, съгласно разпоредбите на чл. 3 от Закона за наследството.

3. Кой не може да наследява по завещание?

Съществуват определени категории лица, които не могат да наследяват по завещание.

3.1. Лица, които не съществуват към момента на откриване на наследството

• Неродени деца, освен ако не са заченати преди смъртта на наследодателя.
• Лица, които не са жизнеспособни при раждането си.

3.2. Недостойни наследници

Законът определя като недостойни за наследяване лицата, които:

• Умишлено са убили или направили опит да убият наследодателя, неговия съпруг или негово дете.
• Са набедили наследодателя в престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода.
• Са принудили или възпрепятствали наследодателя чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието.
• Са унищожили, скрили или фалшифицирали завещанието.

3.3. Възстановяване на правото на наследяване

Независимо от горепосочените ограничения, наследодателят може да „реабилитира“ недостойния наследник, като:

• Изрично го посочи за наследник в ново завещание.
• Направи специално нотариално заверено изявление, че му предоставя правото на наследяване.

4. Какво може да бъде завещано?

Завещателят може да се разпорежда както със цялото си имущество, така и с част от него.

Форми на завещателни разпореждания:
✔ Общо завещание – включва всичкото имущество на завещателя или част от него (напр. „завещавам цялото си имущество на Иван Петров“). Това прави получателя наследник.
✔ Частно завещание – отнася се до конкретен имот (напр. „завещавам апартамента си в София на Анна Димитрова“). В този случай получателят става заветник, а не наследник.

4.1. Ограничения на завещателните разпореждания

Завещанието не може да накърнява запазената част от наследството, която по закон принадлежи на най-близките роднини (наследници с право на запазена част).

Запазена част имат:

• Деца и внуци (½ от наследството при едно дете, ⅔ при две или повече деца).
• Съпруг (½ при липса на деца, ⅓ при едно дете, ¼ при две деца).
• Родители (⅓ от наследството).

Ако запазената част бъде накърнена, наследникът може да предяви иск за възстановяване на своя дял.

5. Форми на завещание

Завещанието може да бъде изготвено в две основни форми:
✔ Нотариално завещание – изготвя се пред нотариус с двама свидетели.
✔ Саморъчно завещание – написано изцяло на ръка, със собственоръчен подпис и дата.

5.1. Нотариално завещание

✔ Съставя се от нотариус.
✔ Завещателят устно изразява волята си.
✔ Нотариусът записва завещанието и го прочита на завещателя.
✔ Документът се подписва от завещателя, нотариуса и двама свидетели.
✔ Съставя се протокол, който се вписва в нотариалния регистър.

Ако липсва някой от тези елементи, завещанието може да бъде обявено за недействително.

5.2. Саморъчно завещание

✔ Трябва да бъде написано изцяло на ръка от завещателя.
✔ Датата трябва да бъде посочена.
✔ Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за съхранение при нотариус или адвокат, който съставя протокол за приемането му.

6. Как се обявява саморъчно завещание?

След смъртта на завещателя, лицето, което го притежава, трябва незабавно да поиска обявяването му от нотариус.

✔ Нотариусът разпечатва завещанието, съставя протокол за обявяване и вписва съдържанието му в специален регистър.
✔ Ако лицето, държащо завещанието, откаже да го представи, заинтересованите лица могат да поискат от съда да определи срок за неговото представяне.

7. Как се отменя завещание?

Завещанието може да бъде отменено или променено преди смъртта на завещателя.

✔ Изрична отмяна – чрез ново завещание или нотариален акт, в който наследодателят ясно заявява, че отменя предходното.
✔ Мълчалива отмяна – когато завещателят извърши действия, несъвместими с предишното завещание (например продаде завещания имот).

Заключение

Завещанието е важен инструмент за управление на наследството, но изисква внимателна преценка и спазване на законовите изисквания. Ако имате нужда от правна консултация при изготвяне, тълкуване или оспорване на завещание, Адвокатска кантора „Енев“ е на разположение да Ви съдейства!